SHARE

Днес комунистите отдават почит на хора, които са изпитвали удоволствие от насилието, които съсипват красивата ни страна и нанасят непоправими щети на българския народ.

На 9 септември 1944 г. е извършен преврат, и то от професионалния превратадажия Кимон Георгиев, организирал превратите през 1923 и 1934 г.

В резултат в България се настанява просъветска власт, която ще издигне паметници на войници, наричани “освободители”, които не са изстреляли и един куршум срещу нашественици на българската земя, а и които сами се обявяват за окупатори в смисъла на международното право.

България влиза ефективно във войната с нацистка Германия и макар да дава над 30 000 убити и ранени, не й се признава статут на съвоюваща страна.

“Народният съд”, установен от новата власт, избива официално над 3000 души, а десетки хиляди лежат по затвори и трудови лагери, тъй като са се осмелили да се противопоставят на новата власт. Според различни оценки броят на убитите и безследно изчезналите в периода 1944-1947 г. е между 20 000 и 40 000 души.

Страната ни поема по пътя на безмилостна насилствена индустриализация и национализация. Последствията от избрания тогава насилствено път са видими и до днес.

13165872_10209093729878153_2612982136031626845_nВ България тоталитарната идеология на Българската комунистическа партия привежда в действие основните принципи на тоталитарните държави и е отговорна за следните исторически факти, систематизирани от журналиста Христо Христов и сайта Държавна сигурност.com:

  • Превратът на 9 септември 1944 г. и окупацията на България от Червената армия.
  • Масовите убийства (безследно изчезнали), наброяващи до петдесет хиляди души непосредствено след тази дата.
  • Всички процеси на „Народния съд” в страната.
  • „Чистките“ в администрацията, армията, училищата, университетите и всички църкви в България.
  • Създаване на системата за наказателните лагери по съветски образец, наречени „трудово-възпитателни общежития“, затворени чак през 1962 г.
  • Създаването и функционирането на репресивния апарат на БКП в лицето на Държавна сигурност както в страната, така и в чужбина (включително „мокрите поръчки“ и убийството на Георги Марков).
  • Ликвидирането на опозиционните партии.
  • Сливането на Българската комунистическа партия с държавата и тоталитарният характер на управлението.
  • Създаване на казионни младежки комунистически и профсъюзни организации.
  • Националното предателство с насилствената македонизация на Пиринския край.
  • Отнемане на частната собственост върху индустрията, банковото дело и търговията.
  • Принудителната колективизация на земята и селското стопанство и създаването на ТКЗС по съветски модел.
  • Въоръжената съпротива срещу режима – възникване, дейност и разгромяването на горянското движение.
  • Изнасянето и по-късното продаване на златния резерв на България, възлизащ на 23 тона злато, на Съветския съюз.
  • Трите фалита на Народна република България (описани като „дългови кризи“).
  • Националното предателство с предложението за България да се присъедини като 16-а република на Съветския съюз (1963 и 1973 г.).
  • Асимилационната политика на БКП към мюсюлманските малцинства в България, чиято кулминация е т.нар. възродителен процес срещу турците.
  • Тотална цензура върху всички политически, културни и индивидуални изяви.
  • Социалното инженерство на нацията чрез образованието.
  • Превръщането на цялата ни икономика в икономика на дефицита.
  • Превръщането на българското общество в кастова структура чрез създаването на привилегиите на управляващата комунистическа номенклатура с институцията на “активните борци против фашизма и капитализма“.
  • Контрол над свободното време и създаване на изкуствени нови „социалистически ритуали“.
  • Закрепостяването на населението в страната чрез т.нар. жителство и забраната за пътуване в чужбина.
  • Екологичните престъпления срещу българската нация и престъпното информационно затъмнение на населението след аварията в съветската АЕЦ „Чернобил“ (1986).
  • Дисидентите в България и преследванията срещу тях.
  • Незаконното прочистване на досиетата на тоталитарните комунистически служби тайно от обществото и политическата опозиция след 10 ноември 1989 г.