SHARE

Предлагаме ви текст, публикуван на страницата на Народна библиотека “Иван Вазов”, Пловдив.

На 25 май 2010 г. Райна Каблешкова дари на Народна библиотека „Иван Вазов” три изключително ценни архивни документа, разкриващи дейността на Дома на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудоглу“ в Пловдив – Протоколна книга, Книга на посетителите на дома и Златна книга на благотворителите. Това са документи от архива на дядо й Недко Каблешков – значима личност, свързала трайно живота си с Димитър Кудоглу.

Кой е Димитър Петров Кудоглу?

1Той е роден на 21 август 1862 г. в с. Малко Габрово, Ксантийско (сега – Калитеа, Καλλιθέα), в семейство на будни българи, и е закърмен от ранно детство с чувство на патриотизъм и родолюбие. Първоначалното си образование получава в родното си село, после учи в гръцко училище на остров Хиос и завършва образованието си във Френския колеж в Цариград. Владеещ пет езика (български, френски, немски, гръцки и турски), той продължава работата на баща си – търговия с тютюн със седалище в град Ксанти, и скоро става голям и известен тютюнотърговец. През 1903 г. напуска Ксанти и се заселва в големия център на търговия с тютюн – Дрезден, Германия.
Макар и далеч от родината, той не забравя земляците си. С лични средства през 1908–1909 г. приспособява своя сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарява бащината си къща за училище. Финансово подпомага бежанците, дошли в Пловдив след Балканската война. През Първата световна война открива в Пловдив 11 трапезарии за нуждаещите се. Той дава щедро лептата си за инвалиди, за старопиталища, за сиропиталища, за благотворителни, културни, просветни, спортни юношески дружества, за комисии и комитети, за църкви, манастири, за студенти, ученици, за бедни и болни. Изразходваните от него за тези цели средства надхвърлят 3 милиона лева.

Още през 1920 г. той внася в Българската академия на науките 100 000 лева, с които е основан фонд на негово име за награди или за да се издават литературни трудове. Внася и 80 000 лв. във фонда на народния поет Иван Вазов и 100 000 лв. за поета Цанко Генов Бакалов (известен с псевдонима Цанко Церковски).

Венец на неговата всестранна дейност в полето на милосърдието и дарителството е създадената на 1 декември 1926 г. фондация Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу” в Пловдив. Управлението на дома се възлага на ефорията, в която влизат: учредител – Д. П. Кудоглу, и членове – пловдивският окръжен управител Г. Преславски, кметът П. Дренски, председателят на Окръжната постоянна комисия Г. Ямболиев, подпредседателят на Червения кръст д-р Добрев, председателят на Пловдивската търговска камара Хр. Льочков, Димитър Ат. Турдоглу, Константин Ат. Турдоглу и Недко Каблешков – избран от ефорията за неин председател.

2За целта той прави дарение, което се състои от четириетажна масивна сграда в центъра на Пловдив, струваща 5 милиона лева, и два тютюневи склада на ул. „Иван Вазов” на стойност 15 милиона лева, като наемът от 800 000 лв. се внася ежегодно за издръжка на дома.

Министър-председателят Андрей Ляпчев внася в ХХІ Народно събрание законопроект за Дома на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу” в Пловдив. Във встъпителните си думи той казва: “Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек… той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза”. На третото четене на законопроекта, след заключително благодарствено изказване на народния представител Никола Мушанов и след бурни ръкопляскания, законопроектът е приет. С Указ №797 на цар Борис ІІІ от 22 декември 1926 г. е утвърден законът за дома. Благодарствени поздравления Димитър Кудоглу получава от Александър Цанков, председател на ХХІ Обикновено народно събрание, от Андрей Ляпчев, министър-председател, от Светия синод и от много други.
4Речта си по повод официалното откриване на дома Димитър Кудоглу завършва с думите: “Благодаря, благодаря милион пъти за честта, която ми правите. Никога няма да забравя симпатиите, що ми проявихте при освещаването на този дом, който е Ваш, който е дом на целия български народ. Добивам нови сили за доброто на нашия народ. Силно вярвам, че и за България ще настанат по-радостни, по-светли и по-щастливи дни и че слънцето на свободата, правдата и истината ще изгрее върху всички краища на нашата хубава родна земя!”.

Какво направиха бъдещите поколения?

Национализираха дома и прекратиха дейността му, събориха този уникален архитектурен паметник, за да разширят на негово място сградата на пощата. Складовете са предавани, препродавани, а днес са в частни ръце и пустеят.

* Към този разказ днес, точно на рождения ден на Кудоглу, трябва да добавим тъжното: Изгоряха. Защото някой реши, че са ненужни.

** Текстът е със съкращения. Пълната версия можете да прочетете тук.