SHARE

Тази седмица бе забъркан югославски скандал с шпиони, в който навярно е замесена Русия. Междувременно Ердоган подобри тона си с Вашингтон и осъди руски бомбардировки в Сирия. 

Ердоган отново намигва на Вашингтон

През последната седмица се забелязва интересна нова реторика от страна на Ердоган. Турският президент започна да говори за неосманизъм, сътрудничество със САЩ и разкритукува Русия. 

Последните речи на турския президент са изпълнени с имперска реторика. Той изрази съжаление за загубените османски територии и че Турция е „дала“ острови на Гърция и заговори за план от миналия век за присъединяването на иракските градове Мосул и Киркук към Турция, предава Politico.

Анализаторите отдават това му говорене на предстоящия референдум, с който Ердоган иска да превърне страната в президентска или полупрезиденткса република. Тези речи са насочени главно към гласоподавателите в Турция. В близките дни правителството трябва да представи план за провеждане на конституционна реформа, която да смени формата на държавно управление в страната. Очаква се парламентът да гласува промените в началото на следващата година, а през месец април 2017 г. да се проведе референдум, който да утвърди увеличаването на правомощията на Ердоган.

Тази седмица Ердоган направи крачка към Вашингтон, след като последните месеци се занимаваше с антизападна реторика.  В сряда турският президент се е чул със своя колега Барак Обама и двамата са обсъдили кампанията срещу терористичната организация ДАЕШ. “Нека работим заедно, за да пометем ДАЕШ от Ракка“, е заявил Ердоган на Обама, като го е призовал да изключи от предстоящата военна операция кюрдските бунтовници срещу режима на Асад от  „Партия демократичен съюз“ – PYD, и „Силите за народна защита“ – YPG. Според Ердоган САЩ не се нуждаят от бунтовниците, за да “пометат” ДАЕШ, тъй като могат да разчитат на подкрепата на Анкара. Двамата лидери също така потвърдиха своята подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Ирак.

Анкара също така промени тона си към Москва. В четвъртък Турция строго осъди руските въздушни удари по жилищни зони в провинция Идлиб, Сирия, при които загинаха 35 цивилни. Засега това е единичен случай и не могат да се правят каквито и да било заключения, но само преди седмици Ердоган и Путин говореха за любов, приятелство и… „Турски поток“.

Междувременно в страната са издадени нови 73 заповеди за задържане на военни пилоти по подозрения за връзки с Фетхулла Гюлен, когото турските власти смятат за извършител на неуспешния опит за преврат.

Друго събитие от седмицата е, че министрите на отбраната на НАТО решиха да продължат разполагането на сили на алианса в Егейско море, за да се спре нелегалната миграция. Решението е прието въпреки резерви от страна на Анкара. До две седмици корабите и самолетите на НАТО ще бъдат разположени в Средиземноморието, готови да помогнат на ЕС в новата мисия на алианса в „Морски пазител“.

Според Турция заради спадането на бежанския поток вече няма нужда от бойни кораби, които да патрулират в региона.

Брюксел, Кремъл, Подгорица и шпионски игри по сръбски

Възможно ли е да има скандал между Белград и Москва? Това е въпросът, който си задават сръбските медии след събитията от седмицата.

В понеделник сръбският премиер Александър Вучич, който по принцип обича да флиртува с Русия (по подобие на един друг балкански премиер), излезе със скандална новина. Сърбия е заловила шпиони, които са следели черногорския министър-председател Мило Джуканович и са работили против интересите на Черна гора. Вучич не уточни чии са шпионите, но предвид интереса на Русия да дестабилизира чрез пропутиновата си партия Черна гора, всички погледи бяха насочени към едно място.

На следващия ден преследваният черногорски премиер Мило Джуканович обяви, че се отказва от поста и ще подкрепи Душко Маркович за следващ министър-председател на Черна гора. Причините засега не са ясни, но това ще е третото оттегляне на Джуканович от политиката в Подгорица.

В сряда в Сърбия пристигна ръководителят на руското разузнаване Николай Патрушев и на следващия ден руския „Коммерсанть“ предава, че няколко руски граждани са били депортирани от Сърбия. Визитата на Патрушев е била планирана още от 10 октомври, припомня EU Inside, позовавайки се на сръбски медии.

По казуса все още има много неизвестни, но действията на Белград са изненадващи както за медиите, така и за анализаторите на балканските процеси.

Междувременно в четвъртък сръбският премиер се срещна и с върховния представител на ЕС Федерика Могерини, за да обсъдят отношенията между Косово и Сърбия. Срещата идва след няколко остри реплики през последните седмици от сръбски политици, че Белград никога няма да признае отделянето на Косово. Но на срещата в Брюксел сръбския премиер се е съгласил, че споразуменията, постигнати между Белград и Прищина, трябва да бъдат приложени в най-кратки срокове. Прилагането на брюкселските споразумения е основно изискване за продължаването на присъединителния процес на Сърбия към ЕС.

В петък в Сърбия пристигна и президентът на Македония Георге Иванов на тридневно посещение, посветено на седемдесетата годишнина от преселването на македонците във Войводина. Днес той ще се срещне със сръбския президент Томислав Николич и двамата ще участват на двустранен бизнес форум в Белград.

Плажовете в Гърция са пълни, а хазната празна 

Това е заключението на немския ежеседмичник Spiegel във връзка с икономическите показатели на Атина, които показват ръст на туристическия сектор в страната, но това не се отразява на приходите в гръцкия бюджет.

От изданието коментират, че заради нестабилната обстановка в Турция се е увеличил туристическият поток към средиземноморските страни – Испания, Италия и Гърция. За първата половина на 2016 г. 17,19 млн. туристи са посетили Гърция, което е ръст от 1.8% в сравнение с миналата година.

Това обаче не се е отразило върху публичните финанси. От Гръцката централна банка отбелязват, че въпреки увеличения приток на туристи приходите от 9,25 млрд. евро предходната година са паднали през настоящата до 8,43 млрд. евро – с цели 8.8%.

Възможно е аномалията да се дължи на увеличените данъци, които принуждават гръцкия бизнес да избягва плащането им, но други експерти твърдят, че туристите са станали по-икономични и на понижените цени за престой в Гърция.

Изтичането на гръцки капитал към България и Румъния е основен виновник за намелелите приходи в хазната и състоянието на икономиката, смятат от изданието „Екатимерини“. Финансовата несигурност според изданието е главно заради действията на Алексис Ципрас миналата година, когато заплашваше, че Гърция ще напусне еврозоната.

За последната година банковите депозити в България са нараснали с 10%, а тези в Румъния с 8%. По същото време в Гърция се наблюдава спад от 23% – най-големият от началото на световната финансова криза през 2008 г., предава агенция “Фокус”.

Новото хърватско правителство представи своите външнополитически приоритети – ЕС, НАТО и Босна и Херцеговина

Министърът на отбраната Дамир Кръстичевич обяви в Брюксел, че приоритетите в новата външна политика на Хърватия ще бъдат Босна и Херцеговина, както и по-силните позиции на държавата в Европейския съюз и НАТО. Той изрично подчерта, че алиансът трябва да засили своето присъствие “на изток”.

Междувременно хърватският премиер Андрей Пленкович направи своята първа чуждестранна визита в Босна и Херцеговина. Там той е заявил, че основен приоритет на новото правителство ще бъде европейската интеграция на Босна и Херцеговина и подкрепи идеята за членство на страната в НАТО.

Пленкович призова за реформа на Дейтънското мирно споразумение, с което се създава настоящият модел на управление на Босна и Херцеговина, но е заявил, че трябва да се търси общо решение с лидерите на Република Сръбска.

Хърватският премиер също заговори за руското влияние в региона, като заяви, че причината Кремъл да може да засилва влиянието си в Западните Балкани се дължи на нерешителността на ЕС да забърза интеграцията на региона.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.